УЧИЛИЩЕТО

  Село Грознатовци, зима 2021 Д-р Димитър Анакиев, общопрактикуващ лекар и специалист по световно здраве ЗДРАВЕ НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В ОБЩИНА СЪРДУЛИЦА 1.Въведение По време на Османската империя (1875 г.) територията на днешната община Сърдулица е принадлежала на Българската екзархия и е била населявана от българското население. След Берлинския конгрес (1878) тя е присъединен към Сърбия и населението е асимилирано през следващите десетилетия, но дори и днес те не говорят правилно сръбски, въпреки че се декларират като сърби. Това, което днес се нарича „българско национално малцинство“ в община Сърдулица, са все още не асимилираните жители на българските западни покрайнини, присъединени към Сърбия през 1920 г., предимно от района на Трънско (Трънска клисура) и след това Божица и Топли дол, общо около 10 000 души преди войната, обитавани на около 650 кв. километра до българската граница. Тези три села с многобройни махали и цялата територия са присъединени след Втората световна вой

Фреска от манастир Паля, Трънско   Б Ъ ЛГАРСКИ ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В СРБИ Я (ЦАРИБРОДСКО, БОСИЛЕГРАДСКО И ТР Ъ НСКО) 61 църкви и манастири, принадлежащи към българското културно наследство в Сърбия и на българското национално малцинство, които са „взети на заем“ от Сръбската православна църква Ц ЪРКВИ И МАНАСТИРИ В ЦАРИБРОДСКО ГРАД ЦАРИБРОД 1. Църква „ Рождество на Пресвета Богородица“/1894/ 2. Манастир, известен като „ Манастирчето“ „ Св.Димитър Солунски“, построен през 1870г., в него е работело първото килийно училище в Царибродско 3. Параклис „ Св.Мина“/20в./ 4. Църква „ Св.Троица“ в непосредствената близост до параклиса „ Св.Мина“ /новопостроена/ РАЙОНА НА ВИСОК: 1. Село Больев дол Църква „ Св.Архангел Михаил“/17-19в./ 2. Село Сенокос Църква „ Св.вмч.Пантелеймон Целител“/1853/ / възстановена/ 3. Село Славиня Църква „ Св.Георги Победоносец“/1848/ РАЙОНА НА ЗАБЪРДИЕТО: 1. Село Бребевница Манастир „ Св.Димитър Солунски“/средата на 19в./ / възстановен/ 2. Се

Иван Николов  ЗА ЦАР САМУИЛ И КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН *** "Отказът на Р България да подкрепи на този етап преговорната рамка за еврочленството на РС Македония предизвика бурни антибългарски реакции, които в РС Македония никога не са и стихвали, но сега пламнаха и в някои кръгове в България, съседните страни, та дори и в Европа. . Бивши и настоящи политици, журналисти и политически коментатори и анализатори си дадоха за право да раздават непоискани „европейски” съвети на България, която, както и винаги досега, трябвало да си затвори очите и щедро и безусловно да подкрепи македонското еврочленство, пък после в процеса на преговорите да се решават спорните въпроси? Дори конструираха тезата, че задържането на преговорите за македонското еврочленство било обслужвало руските интереси на Балканите!? Като че ли езикът на омразата и сатанизацията на България обслужва европейските интереси. . Ходът с безусловната и безрезервна подкрепа, България го игра със сръбското еврочленство и той не